Формирането на идентичността главно зависи от няколко компонента, можем да започнем със „Съзнанието“ -> Себерефлексия, Мисли за себе си, Формиране на Идентичност.
По този начин, идентичността бива формирана според мислите за себе си и себерефлексията. Тук можем да отнесем един пример :
УБЕЖДЕНИЕ АЗ СЪМ ПРОВАЛ – „Понякога закъснявам за срещи“; „понякога нещата които готвя не ми се получават“; „не се справих на теста добре“;
По този начин идентичността формира вярването „Аз съм провал“.
Идентичността продуцира мисли, които от своя страна създават убеждения и вярвания. Те са отговорни за това как виждаме себе си и какво вярваме, че сме.
Когато имаме „Тъжна мисъл“ ; „Страшна мисъл“ ; „Лош резултат“, е възможно да сформираме негативна идентичност, която от своя страна да е в центъра на събитията и в бъдеще и когато имаме добър резултат или комплимент, то идентичността трудно допуска това, и бива отхвърлено, докато когато имаме лош резултат или някой ни обиди, то е по – вероятно идентичността да приеме лошата обратна връзка.Важно е да погледнем филтъра на идентичността, какво отхвърляме и какво допускаме. Много често идентичността отхвърля позитивните обратни връзки, защото е научена, че негативните резултати са правилния развой на събитията в нашия живот.Сравнението усложнява този процес, тъй като сравнението с други хора спомага за формирането на негативната идентичност. Когато се сравняваме с другите, ние поставяме фокуса на нашите недостатъци и предимството на другите, обективността липсва и преживяването е главно субективно, но логично. Когато се сравняваме със някой който е много по – добър от нас в нещо, е логично да си мислим, че ние не сме достатъчно добри в това нещо, но идентичността трудно разчита и забелязва детайли като : когато се опитваме да направим нещо което е отнело години опит на другия човек или средствата които са нужни за постигането на даден разултат.Негативната идентичност продуцира негативните мисли по логичен за нас начин, това възпрепятвства нормалния ход на развитието, където можем да включим травматични събития в нашия живот. Когато дадено събития ни травмира, то спомага за формирането на защитни механизми и идентичност, и събитието пренасочва психиката към режим на справяне със стреса, което може да доведе до дистрес и нереалистични заключения за нас самите. Травмите не са заболявания, те биват състояния, които могат да се преработят със правилния подход и мотивация, въпреки, че тези събития не са заболявания на ума, те могат да повляят на психиката и поведението на човек, като афектират взаимоотношенията му с другите, собствената идентичност, реализация, здраве и бъдещи потенциални психични разстройства вследствие на тези състояния.Когато говорим за негативна идентичност извън рамките на клиничните излседвания и случаи, можем да кажем, че справянето със този проблем е значително по – лесно, тъй като не става въпрос за клиничен проблем, където би следвало намесата на психиатър. За да придобием по – добра картина за формирането на идентичността, можем да говорим за преживяванията на човек, още от ранно детство и развитието на съзнанието, след като когнициите започнат да придават по – цялостен вид за преживените събития в живота ни.
Коментари
Публикуване на коментар