Генерализирана Тревожност

 

Какво знаем за детската психика? 
Знаем, че децата създават способности за самостоятелност, но какво се крие зад всичко това?
Можем да изведем 3 главни характеристики за способностите за самостоятелност
1.Този процес е продължителен и сложен;
2.Случва се чрез принципа на прогресия тоест увеличаване на детските възможностите с възрастта;
3.Нужна е подкрепата на възрастните;

Тук можем да обсъдим и ролята на различните институции за подобна подкрепа:
- Училища;
- Ясли;
- Детски градинил;
- Колежи и университети;
В тези институции възрастните имат отговорността в различните професии като учители, организатори, администратори и т.н.
Работата им е обвързана с това те да познават и култивират детската психика, познанията и възможностите на децата.
Поради този факт детската психика и изследването й е част от детско-юношеската психология, докато целта и описанието могат
да се ползват от всички специалисти които са ангажирани с детското развитие и психика като например педагозите.

Съществуват 2 главни функции на психиката, а именно:
1.Пластичност - да опознаваме реалността;
2.Еластичност - да създаваме два вида периоди в развитието си;
Пластичността и еластичността са синергистични, тоест не могат да съществуват и двете функции по едно и също време.
Особеностите на детската психика и промяната през която преминават децата могат да бъдат посочени като периоди.
Периоди, в които преобладава стремеж за усвояване на знания и периоди, в които главната задача е стремежа за умения, тоест прилагане на усвоените знания.

Защо трябва да знаем как да учим децата си?
Фундаментална точка е знанието на възрастните и отношението им към децата, за да могат те да се развият подобаващо и да придобият нужните умения и знания
за способност за самостоятелно съществуване.
Ако едно дете не получава нужните знания, умения, внимание и любов - детето расте с различни наклонности и виждания за света, за това е важно
да не лишаваме детето от нито един аспект на растежа - дефицитите на внимание и любов, както и познавателните, интелектуалните и емоционалните биха били
пречка за израстването на личността.
Детската психика е крехка и пластична, това ни дава възможност да придадем естествено позитивен характер на възпитанието, за жалост понякога точно поради 
този факт, възрастните могат да допуснат грешки които да бъдат в ощърб на детската личност.
За да създадем отговорен и пълноценен възрастен, първо трябва да започнем от детето.